Овчарката расте по бреговете на реки и ручеи, в канавки и горски окрайнини. Тя е значително по-голяма от жълтия подбел, от чието семейство е тя. Листата стават с големината на шапка, леко са назъбени и долната им страна е покрита със сив мъх. Мръснобелите до бледорозови, с формата на кошнички, цветчета седят плътно едно до друго в горната част на стъблото.
          Оборващият треската корен, който по време на чума е бил на голяма почит, се събира още преди цъфтежа. Предизвикващият изпотяване чай се пие при треска, задух, подагра и епилепсия. Дневно се пият на глътки една до две чаши. Големите, пресни листа се налагат не само при навяхвания, изкълчвания и разранени стъпала, но и при всякакъв вид изгаряния, загноясали циреи и смъдящи рани.