ЗА ПРАВИЛНОТО СЪБИРАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА БИЛКИТЕ

Събиране Сушене Приготвяне на чай Тинктура (есенция) Пресен сок Растителна каша Запарващи билкови компреси Приготвяне на мехлеми и масла Билкови бани Компрес с шведски билки
СЪБИРАНЕ

           Предпоставка за събирането е познаването на лечебните билки. Ако притежаваме това познание. Тогава нещата вече опират до това, да събираме билките в съответното време, на съответното място и по съответния начин. Опитът показва, че най-добрите лечебни успехи се постигат с прясно набрани билки, които при тежки заболявания са абсолютно задължителни, за да има ефект. Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забелязал местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. При цветчетата това е в началото на цъфтежа, при листата - преди и по време на цъфтенето, корените се изравят в ранната пролет или през есента, а плодовете се събират по време на зреенето.
          При това трябва да се има предвид следното: берат се само здрави, чисти растения по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Неподходящи места за събиране са химически наторявани ниви, поляни, брегове на замърсени, заразени води, ЖП гари и места в близост до оживени улици, магистрали и промишлени предприятия.
           Щади природата! Не изскубвай растенията с корените, не причинявай никаква вреда! Някои растения се намират под защита на природата. Има достатъчно лечебни растения със същата сила на действие, които не са под защита на природата (напр. игликата). Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.


СУШЕНЕ
          Преди да се сложат да съхнат, билките не се мият, а само се нарязват на дребно. След това се слагат нарядко върху кърпи или нещампована хартия и се сушат колкото може по-бързо на сянка или в проветриви, топли помещения (тавани). При корени, кори или много сочни растителни части често пъти е за препоръчване изсушаване с изкуствена топлина. Температурата обаче не бива да надвишава 35º С. Добре измити корени, имелът и върбовката е най-добре да се нарежат, преди да се сложат да съхнат. Само сухи като клечки билки могат да бъдат съхранени за зимата. Най-подходящи за целта са стъкленици или картонени кутии с капак. Да се избягват пластмасови съдове и консервни кутии! Билките да не се излагат на светлина (да се използуват цветни стъкленици, най-подходящи са зелените).
          Снабдявайте се само за една зима! С времето билките губят лечебната си сила. Всяка година ни дарява нова билкова благодат.


ПРИГОТВЯНЕ НА ЧАЙ
          Попарване или запарка: Пресните билки се нарязват и в предписаното количество се слагат в стъклена кана или друг неметален съд. Водата се оставя да заври, сваля се от печката и с нея се заливат приготвените билки. Пресните билки се оставят само кратко време да покиснат (половин минута е достатъчна)! Чаят трябва да бъде съвсем светъл - светложълт или светлозелен. Изсушените билки се оставят малко по-дълго да киснат (една до две минути). Един така приготвен чай е значително по-благотворен, а и по-приятен за окото. Корените се слагат студени в посоченото количество вода. оставят се малко да поврат и след това три минути да покиснат. Дневното количество чай се сипва в термос и според предписанието се пие на глътки през деня. По принцип се взима една препълнена чаена лъжичка с билки на 1/4 литър вода ( = 1 чаша), а иначе – както е посочено при отделните растения.
           Студен екстракт: Някои билки (напр. слез, имел и аир) не се попарват, тъй като от топлината губят лечебната си сила. Чай от тези билки се прави чрез студено извличане. Посоченото при отделните растения количество се оставя да се изкисне в студена вода от 8 до 12 часа (най-често през нощта), след това малко се загрява (до подходяща за пиене температура!) и количеството за деня се съхранява в термос, който предварително се изплаква с гореща вода. Студен екстракт, смесен със запарка, се счита обаче за най-ефикасната форма на използуване на лечебните растения: Билките се оставят да пренощуват в половината от посоченото количество студена вода и на сутринта се прецеждат. Останалите в цедката билки се попарват с другата половина гореща вода и също се прецеждат. След това студеният екстракт и отварата се смесват. Чрез този вид чай се приемат веществата, които са разтворими или само в студена, или само в гореща вода.


ТИНКТУРА (ЕСЕНЦИЯ)
          Тинктурите са също екстракти, които се извличат в 38 до 40%-ова житна или плодова ракия. Бутилка или друг затварящ се съд се напълва, без да се тъпче, със съответните билки до гърлото и те се заливат с плодова или житна ракия. Добре затворен, съдът се оставя на топло място (около 20º С) в продължение на 14 дни и повече, като от време на време се разклаща, след това се прецежда, а остатъците в цедката се изстискват добре. Тинктурите се взимат вътрешно - на капки, разредени с чай, а външно се използуват за компреси или разтривки.


ПРЕСЕН СОК
          Пресните сокове от билки са подходящи за пиене (на капки) или за туширане на болни места по тялото. Те се извличат с помощта на миксер, който надробява и същевременно изстисква растенията. Добре е соковете да са прясно направени - ден за ден. Сипани в малки бутилки, те се запазват няколко месеца, ако се съхраняват в хладилника.


РАСТИТЕЛНА КАША
          Стъбла и листа се стриват с точилка върху дървена дъска на каша. Кашата се разстила върху ленено парче, поставя се върху болното място, отгоре се завързва с кърпа и се държи на топло. Този компрес може да се остави и през нощта.


ЗАПАРВАЩИ БИЛКОВИ КОМПРЕСИ
          В тенджера се слага вода да заври, отгоре се поставя сито с пресни или изсушени билки и се покрива с капак. След известно време омекналите, топли билки се изваждат, слагат се върху тънка тъкана кърпа и се налагат върху болното място. Всичко това се покрива с вълнена кърпа и се завързва с други кърпи. Човек не бива да има усещане за студ. Много ефективни са парните компреси с хвощ. Запарващите компреси се държат два часа или се оставят и през нощта да действуват.

ПРИГОТВЯНЕ НА МЕХЛЕМИ И МАСЛА
          Четири пълни шепи билки се нарязват на дребно. 500 г свинска мас се загрява като за пържене. Билките се сипват с бъркане в горещата мазнина, оставят се малко да се попържат, разбъркват се и тиганът се сваля от огъня, покрива се с капак и се оставя през нощта да изстине. На следващия ден цялото това нещо леко се затопля, филтрира се през ленена кърпа и топлият още мехлем се сипва в предварително приготвени стъкленици или празни кутийки от крем.
          Приготвянето на масла става по следния начин: Цветчетата или билките се сипват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, заливат се със студено извлечено дървено масло, така че маслото да е два пръста над цветчетата или билките. Бутилката се оставя да престои 14 дни на слънце или близо до печката.


БИЛКОВИ БАНИ
          Баня на цялото тяло: Съответните билки се накисват в студена вода и се оставят да пренощуват. За една баня са необходими една пълна кофа (6 до 8 литра) с пресни билки или 200 г сухи билки. На следващия ден водата се подгрява и този екстракт се прибавя към водата за банята. Продължителност на банята - 20 минути. Сърцето трябва да е извън водата. След банята човек не се подсушава, а се завива с хавлия или облича халат и ляга един час в леглото да се запари.
          Баня на половината тяло (седяща баня): За баня на половината тяло се взимат само половин кофа пресни или около 100 г сухи билки и се процедира както при банята на цялото тяло. Водата във ваната трябва да е до над бъбреците. Да се съблюдават данните при отделните билки! Подгрята отново, водата от двата вида бани може да се използува още два пъти.


КОМПРЕС С ШВЕДСКИ БИЛКИ (ШВЕДСКА ГОРЧИВКА)
          В зависимост от мястото се взима по-малко или по-голямо парченце памук или плат, напоява се с шведска горчивка и се поставя върху болното място, което предварително е намазано със свинска мас или мехлем от невен, та алкохолът да не обезмазни кожата. Отгоре може да се сложи едно по-голямо парче найлон, за да не се цапа бельото и едва тогава се завързва с топла кърпа, евентуално и с бинт. В зависимост от заболяването и от това, колко човек може да търпи, компресът се оставя да действува от два до четири часа. Ако на пациента му понася, тогава компресът може да остане и през нощта. След като се свали компресът. кожата се напудря. Ако въпреки това у чувствителни хора се появи възпаление на кожата, тогава компресите трябва по-кратко време да се държат или за известно време да се преустановят. Хора, които са алергични, не бива да слагат найлоново парче, а само кърпа. В никакъв случай да не се забравя намазняването на кожата преди поставянето на превръзката! Ако се появи сърбеж, мястото да се намаже с мехлем от невен. С тези компреси не е задължително да се лежи в леглото. Ако са добре вързани, с тях човек може да си се движи в къщи.

НачалоБилките на Мария ТребенСъбиранеБилкова енциклопедияПравила за приготвянеМалка шведска горчивка
АирБял равнецВеликденчеДив лукДребноцвета върбовкаЕнчецЕнювчеЖиловлекЖълта мъртва коприваЖълт кантарионЗарастличеЗмийско млякоИгликаИмелКамшикКиселицаКоприваЛайкаЛопушМащеркаНевенОвчарска торбичкаОрехПлавунПодбелРадикаСалвияСлезХвощЦаревицаЦаричеЦикория

Обратно



Tyxo брояч         
2007 - All rights reserved AKDesign © 2007
Valid CSS Valid XHTML 1.0 Transitional